Кой гръцки бог си?

Ти си Афродита, богинята на любовта и красотата.

Ето какво разказват митовете за нея:

"Не било работа на нежната и палава богиня Афродита да се меси в кървавите битки. Тя събуждала любов в сърцата на боговете и на смъртните и благодарение на тази своя сила царувала над целия свят.

Никой не можел да избяга от властта u, дори боговете. Единствени войнствената Атина, Хестия и Артемида не били подвластни на нейното могъщество. Висока, стройна, с нежни черти на лицето, с мека вълниста златна коса, която стояла като венец на прекрасната u глава, Афродита била истинско олицетворение на божествената красота и неувяхващата младост. Когато вървяла в блясъка на своята красота, облечена в благоуханни одежди, слънцето заблестявало по-ярко, цветята разцъфтявали по-пищно, от горските гъсталаци излизали и се стичали при нея дивите зверове. Птиците се скупчвали около красивата богиня на огромни ята. Лъвовете, пантерите, тигрите и мечките кротко се галели в нея. Горда с лъчезарната си красота, тя спокойно вървяла сред дивите зверове. Нейни спътници и прислужници били хорите и харитите, известни като богини на красотата и грацията. Те обличали богинята в разкошни дрехи, сресвали златните u коси и слагали на главата u искряща диадема.
Афродита – дъщеря на Уран, се родила от белоснежната пяна на морските вълни недалеч от остров Китера. Лекият и ласкав вятър я донесъл до остров Кипър. Там, излизайки от морските вълни, тя била обкръжена от младите хори. Те я облекли в златоткана дреха и сложили на главата u венец от благоуханни цветя. Където стъпела Афродита, под краката u разцъфвали цветя. Целият въздух се изпълвал с благоухания. Ерос и Химерос (олицетворение на любовното желание и спътник от свитата на Афродита) повели дивната богиня към Олимп. Там боговете я приветствали гръмко. Оттогава златната, вечно млада и най-прекрасна сред богините Афродита заживяла сред тях."
(Н. Кун)

Ти си Атина, богиня на мъдростта и покровителка на героите. Ето какво разказват митовете за нея:

"Богинята Атина Палада е родена от самия Зевс. Гръмовержеца знаел, че богинята на разума Метис ще има две деца – дъщеря на име Атина и син, който ще притежава необикновен ум и сила. Богините на съдбата – мойрите, му разкрили, че синът на Метис ще гопсвали от престола и ще му отнеме властта. Това из-лашило великия Зевс. За да избегне страшната си участ, която му били предрекли мойрите, той успял да приспи с ласкави слова Метис и я погълнал, преди тя да роди богинята Атина. След известно време Зевс почувствал много силна болка в главата си. Била толкова нетърпима, че заповядал на сина си Хефест да разсече черепа му, за да се избави от нея. Замахнал Хефест и със силен удар на брадвата разцепил главата на господаря на Олимп, без да му навреди. И тогава от нея се появила могъщата и войнствена богиня Атина Палада в пълно бойно снаряжение. Застанала пред изумените погледи на олимпийските богове с блестящ шлем на главата, с копие и щит в ръцете, младата богиня размахала заплашително копието си. Бойният u вик огласил целия свят и разтърсил из основи светлия Олимп. Стояла прекрасна и величествена пред оговете. Сините u очи пламтели с божествена мъдрост. Цялата сияела с дивна, небесна красота. Тогава боговете започнали да славят родената от главата на Зевс негова любима дъщеря. Най-ревностната защитничка на градовете, богиня на мъдростта и знанията и непобедим воин.
Атина Палада покровителствала героите на Гърция. Давала им щедро мъдри съвети и им помагала, непобедима в най-големи опасности. Пазела градовете, крепостите и стените им. Дарявала хората с мъдрост и знания. Учела ги на изкуство и занаяти."
(Н.Кун)

Ти си Зевс, царят на боговете. Ето какво разказват за него митовете:

"Обкръжен от рояк богове, Зевс царувал високо на светлия Олимп. [...] Над върха нашироко се разстилало синьото бездънно небе, откъдето се леела златна светлина. В царството на Олимп нямало нито дъжд, нито сняг, а царяло вечно светло и радостно лято. Под него се кълбели облаци. Те криели далечната земя, където есента и зимата сменяли пролетта и лятото, а радостта и веселието се редували с нещастието и мъката. Е, и боговете познавали скръбта, но тя бързо отминавала и на Олимп отново се възцарявала радостта.
Пирували те в своите светли чертози, построени от Хефест – син на Зевс. На висок трон седял самият цар, чието лице – мъжествено, божествено и прекрасно – излъчвало величие, гордо спокойствие, власт и могъщество. До престола му стояли богинята на мира Ейрене и богинята на победата крилатата Нике – постоянната спътница на Гръмовержеца. [...]
От Олимп Зевс разпращал на хората своите удари и въвеждал на земята ред и законност. В ръцете му била съдбата на земните жители – тяхното щастие и нещастие,добро и зло, живот и смърт. Край дверите на двореца на Гръмовержеца стояли два огромни съда. В единия били даровете на доброто, а в другия – на злото. Царят на Олимп гребял от тях добро и зло и го изпращал на хората. Тежкљ на този, комуто давал дарове само от големия съд на злото. Тежкљ и на онзи, който нарушавал установения от Зевс ред на земята и погазвал неговите закони. Свиел ли страшно гъстите си вежди синът на Кронос, черни облаци покривали плътно небето. Разгневявал ли се великият Зевс, страшно се изправяли косите му, а очите му пламвали с непоносим блясък. Размахвал ли десницата си, гръмотевици разлюлявали цялото небе, блясвала огнена мълния и високият Олимп се разтърсвал. [...]
Така, обкръжен от рояк светли богове, царувал на Олимп великият повелител на хора и богове Зевс, пазейки реда и истината по целия свят.
(Н.Кун)

Ти си Посейдон, повелителят на моретата. Ето какво разказват за него митовете:
"Дълбоко в морските бездни се издигал прекрасният дворец на брата на Гръмовержеца – земетръсеца Посейдон. Властвал той над моретата, а вълните се покорявали и на най-малките движения на ръцете му, които били въоръжени със страшен тризъбец. С Поейдон в дълбините живеела и прекрасната му съпруга Амфитрита – щерка на морския мъдрец Нерей, която великият властелин на моретата бил откраднал от баща u. Веднъж той я видял как танцува със своите сестри нереиди на брега на остров Наксос. С красотата си Амфитрита пленила Посейдон и той поискал да я отведе на колесницата си. Тя се скрила при титана Атлант, който държал на могъщите си плещи небесния свод. Така Посейдон не могъл дълго време да открие прекрасната щерка на Нерей. Най-накрая един делфин му показал скривалището u и заради тази заслуга морският цар го включил в небесните съзвездия. Посейдон отвлякъл от Атлант Амфитрита и се оженил за нея. Оттогава тя живеела с мъжа си в подводния дворец. Високо над него шумели морските вълни. Рояк божества обкръжавали Посейдон и се подчинявали на волята му."
(Н. Кун)

Ти си Деметра, богинята на плодородието.

Ето какво разказват митовете за нея:

"Деметра, великата богиня на плодородието, с щедра ръка изсипвала върху хората своите дарове и благославяла труда на земеделците с богата реколта. [...] Тя дори научила хората как сами да превърнат нивите си в хлебородни. [...] Могъща е великата богиня Деметра. Тя дава плодородие на земята и без нейната благотворна сила нищо не вирее нито в сенчестите гори, нито по ливадите, нито на тучните ниви."

(Н.Кун)

Ти си Хадес, богът на подземното царство.

Ето какво разказват митовете за него:

Той седял на златен трон заедно с жена си Персефона, а неумолимите богини на отмъщението – ериниите, му служели вярно. Размахали бичове от змии, те жестоко преследвали всеки престъпник и не му давали и миг покой, измъчвайки с угризения неговата съвест. От тях никой никъде не можел да се скрие, защото те винаги намирали своята жертва."
(Н.Кун)

Ти си Хера, царицата на Олимп и богинята на брака.
Ето какво разказват митовете за нея:
"Съпругата на Зевс – великата богиня Хера, покровителствала брака и пазела светостта и целостта на брачните съюзи. Тя дарявала съпрузите с многобройно потомство и благославяла майките по време на раждането.
[...]
Хера властвала на високия Олимп и като своя съпруг владеела светкавиците и гръмотевиците. Само една нейна дума – и небето се покривало с тежки черни и дъждовни облаци. Като махнела с ръка, се извивали страшни бури.
Тя била прекрасна с изящните си като лилии ръце и падащите изпод венеца u дивни коси. В огромните ѝ очи горели власт и спокойно величие. Не само боговете, а и нейният съпруг – властелинът на облаците Зевс, я уважавал и ценял. Много често я търсел за съвети. И въпреки това нерядко между Хера и Гръмовержеца избухвали яростни скандали. По време на съвещания на боговете тя смело възразявала и спорела със съпруга си. Така си навличала неговия огнен гняв.
[...]
Нито една богиня не била равна на съпругата на Гръмовержеца. Величествена и в дълга красива дреха, изтъкана лично от Атина, тя се спускала от Олимп в разкошната си, теглена от два безсмъртни коня златно-сребърна колесница, чиито медни спици блестели на слънцето. Там, откъдето преминавала Хера, се разнасяли благоухания. Всичко живо се прекланяло пред великата царица на Олимп."

(Н.Кун)

Ти си Артемида, богиня на лова и дивата природа.

"Артемида е животворителка. Тя се грижи за всичко, що живее на земята и расте из гори и поля.

[...]

Прекрасната като ясен ден Артемида носи през рамо лък и колчан със стрели, а в ръка държи копие. Тя бодро ловува из сенчести лесове и облени от слънчеви лъчи полета. Дрехата и е къса, до коленете, за да се носи Артемида по-леко и устремно, сподиряна от весела свита нимфи, над които стройната богиня се извисява с цяла глава. От нейните безпогрешни стрели не убягва ни бързоногият елен, ни плашливата сърна, ни разярения глиган. Звънък смях, глъчка, лай на глутница кучета съпровождат ловджийките, отекват надалеч в планините, а ехото им приглася.

Когато богинята на лова се изнури, тя заедно със своите нимфи отива да се отмори с песни и танци в Делфи, при своя брат - Стрелометеца Аполон. А понякога избира за място на отдих хладни и обгърнати от зеленина пещери, далеч от очите на смъртните. Там никой не бива да смущава покоя ѝ."

(Н.Кун)